И тази нощ Украйна не бе пощадена – цивилните цели бяха

И тази нощ Украйна не бе пощадена – цивилните цели бяха атакувани безмилостно.
Най-тежко остава ситуацията в Тернопол – броят на жертвите доближи 26 починали, в това число 3 деца, и 93 ранени, измежду които 18 малолетни.

Аварийно-спасителните интервенции не престават без спиране, до момента в който спасители и полиция разчистват руините и оказват помощ на потърпевшите.

Тази нощ оставя чувството за непрекъснат боязън и безсилие – хоризонтът е посипан с огън и пушек, а всяка паника носи с нея обезпокоителен темп, който не стопира. Има още по-нови данни – 26 са починали, 93 са ранени, 18 от тях са деца ”, заяви Оля Сорока, учител по български език в Лвовския народен университет „ Иван Франко “.

По думите й нощта е била като всички останали, офанзивите в цялата страна не престават.

„ Украйна е подложена на ежедневен гнет. Ние живеем непрекъснато в този тормоз “, показа Сорока пред Нова тв.

Хората са извънредно изтощени. Понякога въздушните паники са всяка нощ или се афишират 2–3 пъти на нощ. Мисля, че такава е концепцията — да се изтощят хората, да се изтормозят душевен “, прибавя тя.

Често хората не реагират при всяка паника.

„ След втората или третата такава паника ти искаш просто да спиш. Защото сутринта би трябвало да отидеш на работа, би трябвало да си подготвен. Ако имаш деца, би трябвало да подготвиш децата за градината, за учебното заведение, да ги заведеш “, описа още тя.

Нейна колежка добавя описа:

„ Събудих се от трясъка на детонации, които раздрусаха града като колосален удар. Огън и пушек се подвигаха над хоризонта, а улиците, по които другояче минавах всеки ден, изглеждаха непознати – като сцена от призрачен сън, в която всеки миг можеш да изчезнеш.

Чух писъци, чуваха се стъпки, стъкла се чупеха на всички места към мен. Опитах се да се ориентирам – дронове, ракети, сирени… всяка нова паника разкъсваше нощта и източваше силите ни. Бях в потрес, само че в същото време знаех, че би трябвало да работя – някой би трябвало да помогне на тези, които са попаднали под отломките.

Виждах хора, потънали в суматоха, родителите бързаха да съберат децата си, до момента в който се опитвахме да намерим безвредно място. Чувството беше като да си в непрекъснато придвижване по ръба на бездна – всеки момент можеше да е последният.

Миризмата на пушек, прахуляк и раздрани тухли се смесваше с викането на хората. И все пак, някъде сред страха и ужаса, виждах и смелостта – хора, които се хвърляха да оказват помощ, които пренебрегваха личната си сигурност, с цел да изведат дете или да извадят възрастен човек от руините.

Кадри от удара на съветска ракета Х-101 по жилищна постройка в Тернопил.

И в този безпорядък разбираш нещо просто, въпреки и мъчително: животът продължава, само че остава белязан вечно от нощта, в която небето падна над града.

Източник: Нова, Телеграм